За транспортните компании резултатът е все по-фрагментиран пазар на горива, с рязко различаващи се правила и разходи, в зависимост от това къде зареждат.

Някои правителства в Източна Европа вече предприеха действия за ограничаване на поскъпването на горивата, докато западните държави все още обмислят своята реакция.

Докато нестабилността на петролните пазари се разпространява в Европа, се очертава ясно разделение в начина, по който правителствата реагират на последния ценови шок с горивата. В източната и югоизточната част на континента вече се взимат организирани мерки. Унгария въведе защитена цена на горивата за местните превозни средства, Хърватия и Словения ограничиха крайните цени на дребно, а Сърбия спря износа на горива и суров петрол, за да защити вътрешния си пазар.

В Западна Европа обаче правителствата засега основно наблюдават ситуацията, водят дискусии или затягат контрола, вместо директно да се намесват в ценообразуването на колонките.

Източна и Югоизточна Европа реагират първи

Унгария обяви най-целенасочената мярка в региона. Премиерът Виктор Орбан заяви, че от полунощ на 9 март ще бъде въведена защитена цена на дребно – бензинът ще струва 595 форинта на литър (1,50 евро/л), а дизелът – 615 форинта на литър (1,55 евро/л). Мярката се прилага само за превозни средства с унгарска регистрация и документи, но правителството заяви, че тя ще обхване, не само частните автомобили, а и фермери, превозвачи и компании. Освен това ще бъдат освободени и държавни резерви, за да се подпомогне снабдяването.

Хърватия избра по-широк подход с таван на крайните цени. Правителството съобщи, че от 10 до 23 март ще ограничи цената на Eurosuper 95 до 1,50 евро на литър, а дизела – до 1,55 евро на литър. Официалната регулация определя максимални цени на бензиностанциите и не прави разлика между местни и чуждестранни превозни средства, или между леки автомобили и камиони.

Словения предприе подобен подход, но включи и намаление на акциза. Правителството съобщи на 9 март, че от 10 до 23 март максимално допустимата цена ще бъде 1,466 евро на литър за бензина и 1,528 евро на литър за дизела. Според официалните правителствени изявления, механизмът ще се прилага за всички бензиностанции, без ограничения според националността на превозното средство или неговия тип.

Сърбия действа по различен начин, но също толкова решително. Белград спря износа на дизел, бензин и суров петрол до 19 март, като заяви, че целта е да се защити вътрешният пазар от недостиг и ценови скокове, след като цената на петрола надхвърли 119 долара за барел.

В Европа вече се е отворила разлика от почти 1 евро на литър при дизела като Словения е най-евтината страна, а Нидерландия е най-скъпата.

Къде е най-евтино да се зарежда?

За транспортните компании, които просто търсят най-евтиния дизел, Словения в момента е на първо място с 1,528 евро на литър, следвана от Хърватия с 1,55 евро на литър и Унгария с около 1,55 евро на литър след преобразуване на фиксираната цена от 615 форинта по референтния курс на ЕЦБ.

Испания вече е значително по-скъпа с 1,783 евро на литър. Във Великобритания цената е около 1,80 евро на литър според текущите данни на Fuel Map UK (155,6 пенса на литър) и референтния курс на паунда на ЕЦБ. Франция е с около 2,00 евро на литър, Германия – 2,171 евро на литър, а Нидерландия е най-скъпата в тази група с 2,519 евро на литър.

С други думи, сред разглежданите пазари Словения в момента е най-евтиното място за зареждане, а Нидерландия – най-скъпото.

Западните правителства засега изчакват

На запад ситуацията е по-малко еднозначна. Австрия е под силен натиск да предприеме действия, но все още не е въвела конкретна мярка за цените на горивата. На 10 март ORF съобщи, че канцлерът Кристиан Щокер подкрепя временно намаление на данъка върху горивата, докато министърът на икономиката Волфганг Хатмансдорфер предупреди да не се действа прибързано и заяви, че мерки трябва да се обсъждат, само ако високите цени се задържат. Виена открито обсъжда намеса, но все още не е преминала от дебат към решение.

Германия също засега се въздържа от директна намеса в цените на бензиностанциите. Политическият фокус там е насочен към предполагаеми свръхпечалби и прозрачността на пазара, вместо към нова отстъпка за горивата. На 10 март финансовият министър Ларс Клингбайл определи рязкото поскъпване на горивата като неоправдано и призова за бързи действия, включително по-строги изисквания за прозрачност към петролните компании и възможни ограничения на това колко често цените могат да бъдат повишавани в рамките на един ден.

Франция следва подобна линия. Според информации от 10 март правителството засега изключва нова намеса в цените на горивата поради ограничени бюджетни възможности, въпреки че цените на колонките се повишават рязко. Вместо това Париж е избрал по-строги проверки на бензиностанциите и разговори с дистрибуторите, като същевременно участва и в по-широки дискусии на ниво Г-7 относно стратегическите петролни резерви.

Испания също не е въвела нови мерки, но оставя възможността за това отворена. На 9 март министърът на икономиката Карлос Куерпо заяви, че правителството може да активира помощи, ако цените на горивата продължат да растат, след като отбеляза, че бензинът е поскъпнал с около 15 цента на литър, а дизелът – с почти 28 цента от началото на войната в Иран.