Намаляването на административната тежест е една от задължителните стъпки, които трябва да се предприемат, за да станат жилищата по-достъпни за българите. Друга ключова промяна е общината и държавата да съумяват да регулират по-бързо и лесно териториите, прилежащи към градовете, за да може да има инфраструктура, която да удовлетворява населението. Единствено по този начин може да се гарантира благосъстоянието на гражданите. Това изтъкнаха по време на пресконференция представители на Националната асоциация на строителните предприемачи /НАСП/.

„Като строителни предприемачи ние нямаме нужда и интерес жилищата да стават по-недостъпни, напротив. За да може едно общество да функционира добре, да живее добре, да расте демографски, да създава добавена стойност, то трябва да бъде съставено от пълноценни домакинства, а тяхна основна нужда е жилищната. Когато имотите са недостъпни, това е сериозен негатив както за нас като производител на този продукт, така и за цялата икономика и общество”, коментира Георги Шопов, председател на НАСП.

По думите му, това налага небходимостта от мерки, с които строителният продукт да може да се реализира по-бързо и в достатъчно количество, така че да отговори на търсенето на пазара. „В условията на пазарна икономика, административните актове и рестрикции, ниското темпо на разглеждане на документите, липсата на електронни процеси са поредица от затруднения, които създават дефицит на предлагането, което автоматично рефлектира в по-ниска достъпност. Естествено е увеличаването на предлагането да допринесе и за по-ниската крайна цена на всеки един продукт,  а жилищата не правят изключение”, казва още Шопов.

Представителите на НАСП виждат потенциал в НПЗ /научно-производствените зони/ в столицата, тъй като съществена площ от тях към момента е на практика неизползваема. За да се реализират те обаче, са нужни промени в ОУП, както и административна воля и ресурс на общинско и държавно ниво. Има изключителен потенциал в немалко остарели и излезли от експлоатация жп линии и необлагородени, пустеещи територии в различни квартали. Те биха могли да се превърнат в зелени и комфортни зони за живеене.

Поскъпването на строителните материали също е ключов фактор за състоянието на жилищния пазар в момента. „За последната година общата стойност на материалите се е увеличила с над 30%. Арматурата е нараснала двойно за периода, а дървото е поскъпнало със 100%, а тухлите – с 50%. Себестойността на един квадратен метър жилище към момента е около 820 евро/кв. м, но без земята, която е около 50% от себестойността. В крайната цена се калкулират и многобройни административни градоустройствени процедури, които отнемат между 3 и 5 години. Крайните продажни цени в столицата са в много широки граници, но следва да се има предвид, че в Европа един квадратен метър струва не по-малко от 5000 евро и то за качество, което обикновено е по-ниско това, което в София може да се купи срещу 2000 евро, например”, уточнява Емилия Цоконова от НАСП.

Според представителите на НАСП, търсенето устойчиво ще продължи да изпреварва предлагането и спад в цените няма да има. В същото време, интересът на купувачите остава голям, тъй като инвестицията в жилище е сигурна стъпка. Затова подобренията и улесняването в качеството и скоростта на производство на жилищните продукти е приоритетно за възможностите и нуждите на потребителите.