Исковете за обезщетение при загуба или повреда на превозвани стоки винаги са неприятни за превозвачите. Те изискват работа, време и пари. Транспортната компания трябва незабавно да съобщи на своя застрахователен брокер или застраховател за потенциалната щета.

Какво още трябва да предприеме превозвачът в подобни екстремни ситуации – прочетете експертните съвети на специалистите от Лутц Асекуранц.

Съгласно член 30 от CMR превозвачът и получателят трябва да се договорят как по лесен и сигурен начин да се идентифицира състоянието на стоките при доставката. В случай на инцидент се очаква двете страни да си сътрудничат при определяне на щетите. Цитираният член на Конвенцията съдържа подробни правила за това кой, кога и как прави т.нар. резервации, тоест информиране на превозвача, че е настъпила щета (повреда или частична загуба) на товара. Целта е да се осигури възможност превозвачът да предприеме необходимите действия – да изпрати предупредително заявление до своя застраховател, да повика авариен комисар, за да осигури доказателства, и т.н. При определени обстоятелства резервацията може да бъде заявена и устно, въпреки че това крие потенциал за възникване на проблеми с тежестта на доказване и срещу превозвача може да бъде предявен иск за обезщетение. Съществуват различни начини за доказване дали товарът е бил повреден, докато е бил в обхвата на полагане на грижи от превозвача. От огромно значение за разпределянето на тежестта е дали, кога и как са били обявени резервите.

Важно е да се отбележи още, че резервациите трябва да дават обща информация за загубата или повредата на стоката. Съобщения от типа „приета с резерва“ не са ефективни, тъй като не описват вида на щетата. Приемлива е например резерва, формулирана като „5 ролки хартия са намокрени“.

Рекламация и резерва

В член 32, параграф 2 от CMR Конвенцията се посочва, че срокът на давност за искове за обезщетение срещу превозвача спира да тече в деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените документи.

Рекламацията има напълно различна функция от резервата. Тя има за цел да предупреди превозвача за евентуален иск, докато резервата, като конкретен иск, спира изтичането на давностния срок. Същността на рекламацията е недвусмисленото предявяване на претенции към превозвача. За разлика от резервата, която трябва да съдържа само обща информация за вредите, за които превозвачът може да бъде държан отговорен, в рекламацията трябва ясно да се посочва, че лицето, което има право да я предяви, има претенция към превозвача. Тоест изисква превозвачът да носи отговорност за настъпилите вреди.

Друг важен момент е, че не е задължително жалбата да съдържа количествено изразена претенция за обезщетение. Понякога установяването на естеството и размера на вредата може да отнеме известно време, особено ако са необходими огледи от експерти.

Според съдебната практика самото съобщение, че получателят възнамерява да предяви иск за обезщетение, е недостатъчно. Същото важи и за искането към превозвача да коментира щетите. Само ако превозвачът може ясно да разбере, че срещу него ще бъде предявен конкретен иск за нанесените вреди, може да се приеме, че е налице ефективна рекламация, която едва тогава води до спиране на давностния срок.

Незабавно отхвърляне

Ако претенцията не бъде отхвърлена от превозвача – обикновено застрахователният брокер или застрахователят прави това от негово име (освен ако самият превозвач вече не е предприел бързи действия), давностният срок остава „спрян до безкрайност“. Това е изключително нежелателно, тъй като от търговска предпазливост превозвачът/застрахователят ще трябва да продължи да планира конкретна сума като резерва за обезщетение за неопределен период от време. Следователно в интерес на превозвача е да отхвърли претенциите незабавно. Трябва обаче да бъдат спазени редица формалности: отхвърлянето на претенциите под формата на отказ на рекламацията трябва да бъде недвусмислено и окончателно. Само тогава давностният срок ще започне да тече отново. Позоваванията от типа „временно отхвърляне“ и „необходимост от допълнителни проверки и справки“ и т.н. не представляват окончателно отхвърляне на иска. Освен това всички документи, изпратени на превозвача заедно с рекламацията, трябва да бъдат върнати на ищеца. За предпочитане е това да се случи с писмо с обратна разписка или с препоръчано писмо. Това е абсолютно необходимо за оригиналните документи, за да може ищецът да разполага с тях отново, евентуално като доказателство при иск за обезщетение. Допълнителни рекламации, свързани със същата претенция, не спират давностния срок.

Важно е да се разгледа и член 32, параграф 3 от CMR Конвенцията. Съгласно него спирането на давностните срокове се урежда от законите на страната на сезирания съд, като същото се отнася и до прекъсването на давността, без да се засяга член 32, параграф 2 от CMR.

В такива случаи е добре да се знае в кои държави има специални разпоредби, тъй като това може да е решаващо за спечелването или загубата на делото. Ето защо е препоръчително превозвачите внимателно да изберат своя опитен брокер специалист, който да е добре запознат с материята и да се справи с уреждането на претенциите на компанията по най-добрия възможен начин. Като водещ застрахователен брокер по застраховка „Отговорност на превозвача“ Lutz Assekuranz е компетентен партньор за тази цел.

За повече информация, можете да се свържете с:
Bilyana Lazarova
Sales Manager BG
Lutz Assekuranz Versicherungsvermittlung Ges.m.b.H. – клон България
Phone: +359 882 607 540
e-mail: bilyana.lazarova@lutz-assekuranz.eu
www.lutz-assekuranz.eu