По време на транспорт 24-тонна машина на стойност 200 000 евро претърпява тотална щета в резултат на падане от камион на завой. Ищецът подава писмен иск  в деня на доставката и иска обезщетение, което превозвачът незабавно отхвърля писмено, като се позовава на неправилно натоварване и подреждане (член 17, буква (4) от CMR). Ищецът не желае да приеме това основание, тъй като подозира, че превозвачът се е движил с прекомерна скорост при преодоляването на завоя, в който машината неволно се е озовала самостоятелно на шосето.

Следва оживена размяна на кореспонденция, взаимно представяне на противоречащи си експертни доклади, продължаващо отхвърляне на отговорността от страна на превозвача и накрая съдебен иск за обезщетение от страна на увреденото лице почти една година след събитието. Анализира се тахографският лист, съдът назначава експертиза за оценка на натоварването, подреждането и укрепването на товара, за изследване на пътните условия и на камиона, изслушват се безброй свидетели и накрая се постановява решение, с което превозвачът се осъжда да заплати обезщетение.

Превозвачът обжалва това решение и то е потвърдено, а увреденото лице на свой ред обжалва пред Върховния съд. Накрая, след осем години – необичайно време в производствата по CMR – превозвачът е осъден да заплати обезщетението на последна инстанция. Освен съдебните и правните разноски, които на свой ред почти достигат размера на спорната сума, съдът присъжда на увреденото лице не само 200 000 евро обезщетение, но и 90 000 евро лихви. Какво е основанието за тези 90 000 евро?

Чл. 27 (1) от CMR дава отговора: „Правоимащият може да поиска да му се заплати лихва върху сумата на обезщетението. Тази лихва се изчислява в размер на 5 процента годишно и тече от деня на писмената рекламация до превозвача, или ако не е имало рекламация, от деня на завеждане иска в съда.

Преди да се разгледа по-подробно чл. 27 (1) от CMR, този пример следва да се използва за илюстриране на риска от неадекватни застрахователни полици по CMR. Във въпросния случай финансовата тежест за превозвача възлиза на 460 000 евро, което произтича от обезщетение в размер на 200 000 евро за напълно повредената машина, плюс 90 000 евро лихви, плюс 170 000 евро съдебни разноски, разходи за собствения адвокат на превозвача, и възстановяване на разходите за адвокат на насрещната страна.

 Достатъчно ли е застрахователното покритие?

Какво би се случило, ако превозвачът има само полица с ограничена застрахователна сума от например 300 000 евро, както е обичайно в България, включително за лихви и разходи? Той ще трябва да плати разликата от 160 000 евро от собствения си джоб! Ето защо си струва да прегледате добре собствените си полици или да възложите това на специализиран брокер. Лутц Асекуранц с удоволствие ще ви помогне.

Да се върнем обратно към чл. 27 (1) от CMR! На първо място трябва да се отбележи, че не лицето, упълномощено да се разпорежда със стоките, а активно легитимираният ищец (в английската версия: „claimant“ – само френската и английската версия следва да бъдат раглеждани в съответствие с чл. 51 CMR) може да претендира за лихви.

Само искове срещу превозвача

Интересът се отнася до исковете срещу превозвача; от систематична гледна точка това произтича от факта, че член 27 CMR е в глава IV от CMR и тази глава – с едно единствено изключение, а именно член 22 (2) CMR – урежда  отговорността на превозвача, докато исковете на превозвача, с горепосоченото изключение, са стандартизирани изключително в глава III от CMR.

Поради неограничената формулировка на чл. 27 (1) CMR всички искове по CMR, а именно тези по чл. 7 (3) , чл. 11 (3), чл. 12 (7), чл. 16 (2), чл. 20, чл. 21, чл. 24, чл. 26 и чл. 28 CMR, са обхванати от правилото за лихвите. Други случаи на отговорност, различни от посочените, а именно тези, които не са уредени в CMR, са предмет на приложимото национално право и в тези случаи не се прилага правилото за лихвите по чл. 27 (1) от CMR, а по-скоро разпоредбите за лихвите на приложимото национално право.

Разпоредбата за лихвите на чл. 27 (1) от CMR е задължителна с оглед на чл. 41 от CMR, съгласно който ограничението от 5 % отпада, само ако искът се основава на груба небрежност в съответствие с чл. 29 от CMR. В такъв случай превозвачът отговаря пред ищеца за пълния размер на възникналите лихви за забава.

Не всичко е покрито!

Член 27 (1) от CMR съдържа единствено разпоредба, ограничаваща лихвата до 5 %. Следователно други вреди, причинени от забава, които не се състоят от лихва, трябва да се третират и, ако е необходимо, да се компенсират в съответствие с приложимото национално право. Това включва и съдебните разноски, включително тези, които подпревозвачът трябва да възстанови на основния превозвач в хода на регресното производство, тъй като основният превозвач е бил подведен под съдебна отговорност по чл. 3 CMR поради отказа на подпревозвача да плати обезщетение, и съответно е загубил делото

Начало на лихвения период

Началото на срока за претендиране на лихви започва да тече от деня, в който страната, имаща право на иск, изпрати писмена жалба до превозвача, а при липса на такава жалба – от деня на завеждане на съдебно дело.

От застрахователна гледна точка следва да проверите дали обезщетението за лихви по принцип не е изключено от полицата и дали застрахователната сума е достатъчна, за да покрие дължимите лихви след съдебен процес, който може да продължи с години.

Преобразуване на чуждестранна валута

Чл. 27, ал. 2 гласи, че „Когато елементите, служещи за основа на изчисляване на обезщетението, не са изразени във валутата на страната, в която се иска плащането, конвертирането на тази валута се извършва по курса на деня в мястото на плащането на обезщетението.“

Тази разпоредба се отнася не само до конвертирането на евентуално искане за лихви в съответствие с член 27 (1) от CMR, но и до конвертирането на действителното искане за обезщетение. Ако сумата на обезщетението или претенцията за лихва не е изразена във валутата на държавата, в която се претендира плащането, конвертирането се извършва според дневния обменен курс в деня и мястото на плащането.

 За практическа употреба:

*Лихвеният процент от 5 %, стандартизиран в член 27, параграф 1 от CMR, не подлежи на свободно договаряне чрез страните по силата на член 41 от CMR; поради това споразуменията в отклонение са недействителни.

*В случай на дългосрочни съдебни спорове – в Италия например са напълно възможни 10, 15 или дори 20 години – начисляването на лихва може при определени обстоятелства да достигне размера на спорната сума.

*Застрахователните полици по CMR не трябва да изключват компенсация на лихви в съответствие с член 27, параграф 1 от CMR и трябва да предвиждат съответстващи застрахователни суми.

За повече информация, можете да се свържете се с:

Bilyana Lazarova

Sales Manager BG

Lutz Assekuranz Versicherungsvermittlung Ges.m.b.H. – клон България

country: БЪЛГАРИЯ

Phone: +359 882 607 540

Email: bilyana.lazarova@lutz-assekuranz.eu

www.lutz-assekuranz.eu